Скрито било или край Лъвската глава над река Ропотамо, или в пещера по Южното Черноморие
Разходката с лодка от Змийския остров до Маслен нос трае около час при спокойно море, но не е сред традиционните туристически атракции. Созополските капитани рядко докарват немски и руски курортисти на недостъпния по суша плаж между реката Ропотамо и кайята* (*кайя – скалиста извивка на брега) Мечката и си спестяват обясненията, че тук си е почивал цар Борис III през 1925 г. А до 1990 т. е било не само забранено, но и опасно да се плава из акваторията на резиденцията „Перла“.
Повечето клиенти не се вълнуват от морски легенди, по линия на романтиката искат да им се свири на китара като във венецианска гондола, твърди лодкарят на таксито „Ихтиандър“ Тотко Богданов от Бургас. Дамите пък пискат и кокетно кършат снаги, когато ги опръска вълна.
„Ихтиандър“ потегля от Аркутино към Змийския остров, фигуриращ в научната литература като „Свети Тома“, после прави обратен завой и се насочва към устието на Ропотамо. Точно където реката се влива в морето, водолази се разхождат из потънал древен град. Бил на траките, казвал се Тера, кълнат се и други рибари. 13 века преди Христа тук е живяло тракийско племе, за което свидетелстват и керамични котви в созополския музей, и каменни жертвеници, и акрополи, и остатъци от крепости по сушата на Меден рид. Това е 30-километровата планинска верига, простряла се от бургаския залив Атия до Маслен нос, за която научно е доказано, че била убежище на тракийското племе скермиани през VI в. пр. н. е.
Преди седмица спасителят Краси, родом от Русе, извадил от дълбочините до потъналия град Тера двуметрова котва. Била достоверно въждясала и облепена с молюски. Експерти от плажа се произнесли, че била от Кримската война, тъй като наблизо се била водила някаква решителна морска битка.
А паметникът на нова, обяснява лодкарят, е на войника Костадин Георгиев, замръзнал на поста си през февруари 1929 г. Тогава на буруна** (**бурун – нос) „Свети Димитър“ е имало граничарска застава.
Ропотамо в превод означава гранична река. Още по времето на хан Крум, твърдят историците, тя била граница между България и Византийската империя. Векове наред оттук са прекосявали и турски потери. Най-вълнуващата легенда за устието на Ропотамо е, че някъде наблизо някой си Вълчан войвода закопал несметно съкровище.
Иманярите обаче не се престарават, защото се носи поверие, че над заровеното имане тегне проклятие. Потерята била по петите на Вълчан войвода, разказват рибарите, и той решил да закопае златото и парите. Заровил ги в пещера, близо до морето или в района около Лъвската глава, която се вижда над река Ропотамо и от шосето към Приморско. Свидетели били само двамата му помощници. Те обаче от алчност съсекли войводата, а после се изпотрепали един друг. Затова и до днес не се знае къде точно е наследството на Вълчан. При пълнолуние в полунощ из шубраците обикалят мераклии с металотърсачи, тия дни един късметлия попаднал на монета. Тя се оказала византийска.
На прерисуваната от любител иманярска карта контурът на брега силно напомня профила на страховития Вълчан войвода. Точно на мястото на окото има и пещера, където също може да са жълтиците. Пещерата се вижда само откъм морето, и то когато няма вълни. Входът й е процеп под каменно цвете в скалите. Не е известно колко е дълбоко скривалището, нито дали няма и втори излаз на брега. Местните обаче суеверно го заобикалят, не смеят да пристъпят, за да не би да се натъкнат на озъбения череп на Вълчан войвода и да ги застигне проклятието. Изследването би било по силите на водолазен екип, с прожектори и подсигуряващи въжета. Пещерата се пада в северната част на Пиратския залив (Манафската бухта на рибарски език). Моряците твърдят, че в нея дъното било достатъчно дълбоко до самия бряг. Пиратите хвърляли котва на метри от сушата, зарязвали корабите и изчезвали в гъстите гори.
„Ихтиандър“ задминава няколко закотвени лодки в залива Кендинар – тук се беряли с гагани *** (***гаган (драган) – уред, с който мидите се изстъргват от скалите под водата) най-вкусните миди. А пред следващия нос Ветерохи в рибарските мрежи често попадали тлъсти скумрии. На камъните, описани в геологията като гнайсови и гранитни скали, кацат корморани и разперват криле на вятъра като черни кръстове. Тези птици нямали мазнина, която да предпазва перата им, и затова, след като се гмуркали за риби, трябвало да изсъхнат, преди пак да литнат. Към 70 вида редки птици гнездят по Южното Черноморие.
- Грозните кафяви пилета са непораслите гларуси – намесва се компетентно лодкарят. – Чак след година крилете им заякват, удължават се и стават сребристи.
Следващата лагуна се казвала Жак Фресене.
За автора
Милена Димитрова
Милена Димитрова е журналист с активна 24-годишна практика, носител на международната годишна награда „За по-добро разбирателство в Югоизточна Европа”, връчена й лично от д-р Ерхард Бузек и SEEMO през 2007 г. във Виена. Отличавана е със Златното перо и двукратно с годишната награда на СБЖ, с приза на USAID и КОАЛИЦИЯ 2000 за журналистически разследвания и за международните й медийни проекти, и десетина още награди и премии. Избрана е за член е на Управителния съвет на SEEMO, Медийната организация за Югоизточна Европа със седалище във Виена. Член на СБЖ е от 1984 г., а от 1985 г. и на Международния ски-клуб на журналистите SCIJ. Към АБУЖЕТ се присъединява през новото хилядолетие.
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
