Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей

Идеята да се съберат и популяризират 16 легенди е просто фантастична, защото легендите са „приказки за големи деца“. Те са сложна амалгама от истини и измислици. Дори днес, когато има толкова източници на информация, хората вярват в тях.

Митовете и легендите винаги са съпътствали развитието на човешкото общество. В тях са се вплитали религиозни елементи, фантазии, житейски сюжети и суеверия, присъщи за всяко общество. Изследователи са се занимавали даже и с въпросите как и кога възникват легендите. Отговорът е, че хората и обществата са се опитвали да запазят чрез митовете основни и специфични културни ценности или да внушат схеми за подражание, за поведение или за оправдание на постъпките. Ами да, щом еди-какво си е било причинено от някой герой или божество!

Съществуването на митове и легенди е неосъзната необходимост, без която не може да съществува никое човешко общество… Защото се стремим да подражаваме или да не подражаваме на персонажите от легендите. Героите им служат като еталон, когато сме достатъчно смели да сравняваме нашия живот и поведение с приписваното на героите или на божествата, да се доближим до тях и да изпитаме… необходимата ни доза утешение. Или възпитателен дискомфорт?!

Думата „легенда“ идва от латински и смисълът е и „нещо, което трябва да се чете“. Църквата я употребява като „животоописание на светец, което трябва да се чете за поука“. В литературата легендите са „невероятни поетични разкази“ или „поетическо предаване на невероятни събития“.

Ето защо приветствам проекта, който издирва, проучва и преразказва в дигитален формат 16 увлекателни истории. Те съживяват легенди и народни предавания без капка съмнение, че по този начин стимулират културния туризъм.