Дворецът на кралица Мария

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Едно пътуване от Двореца в Балчик през енергийните коридори на планината Рила - до египетските пирамиди, очертаващи Златното сечение на Земята

„В търсене на Любовта изгарят същества, подобно на пеперуди, устремили се към Светлината, но приели човешко тяло за придвижване в определен период от Вселенското време – независимо от времетраенето на престоя в него...“

Неизвестен автор или така се раждат легендите...

Рождението

Мария Александра Виктория – принцеса на Великобритания и Ирландия. Пеперудата решава да влезе в човешко тяло на 29 октомври 1875 година в графство Кент. Човешката хронология избира да се окаже внучка на английската кралица Виктория по бащина линия, а по майчина - на руския цар Александър ІI, останал в историята като Освободител. Причините за последното не са свързани с България, а с премахването на крепостното право в Русия, независимо че паметникът му и до днес се издига в българската столица София на видно място пред Парламента. На галено към героинята на тази Легенда се обръщат с „Миси“.

Принцеса Миси има златни коси и сини очи, както и три сестри и един брат. Още от малка се увлича от тайнството на изследване на живота, който идва от НеБитието и се отправя към Него. Близо до особено Тайнство се усеща и когато заедно с другите принцеси посещава баба си Виктория – кралицата на Острова на островите. Всеки път, когато се спира пред кралските й двери знае, че тишината там респектира. Когато дверите във вид на обикновена врата се отворят, Миси с радост вижда баба си и тайнството се слива с добрата усмивка на лицето на кралица Виктория. И възрастната жена вече не е мрачен идол, не е страшна, въпреки че Миси знае и чува, че кралица Вктория ужасява мнозина. Защо ли?

Най-важното и съдбоносното е, че Миси знае някъде вътре в Душата си, че именно тази страшна кралица и толкова мила баба не очаква от нея да бъде героиня във всеки ден от живота си... Най-важното в човешкия живот е краткостта му и да имаш щастието на близък досег до добри хора, а може би и до самия живот, вярва принцеса Миси, подобно на кралица Виктория.

Първата любов

Когато навършва 11 години Миси прави първото си морско пътешествие до Малта. Съдбата неумолимо кове последващите връзки, които ще сътворят пътуването на златокосата принцеса по енергийните коридори на времето и отвъд измеренията на земното съществуване, за да се увенчаят със смисъл в сътворението на Двореца в Балчик.

„Малта прилича на рая повече от всичко друго!“ – възкликва принцесата със сини очи, подобно на морето, наречено Средиземно, по което плава яхтата на баща й. Миси се възхищава невинно и по детски и на морския капитан, който се грижи за сигурността на височайшето семейство. Да, принцесата повече чувства, отколкото знае, че има една тънка завеса, която дели световете, и тези, които получат да правото да преминат през нея, стават проводници и на Доброто, и на Злото, докато не открият Силата на избора да останат само на единия бряг.

През този първи път яхтата плава към Малта и към един рай, който крие тайната за първата любов и загадката за бъдещия крал на Великобритания, свързани завинаги и със съдбата на Миси.

„Умирам да те видя, моя прелестна Миси...“, ще напише след време принцът, на когото предстои да стане крал на Острова на островите - една от най-великите империи на Земята. Но съдбата вече е отредила Миси да не пресече пътя си с него, въпреки първата любов и да сложи короната на кралица на диво Балканско кралство, която ще прониже сърцето и душата й с множество остриета и отрови. Векове по-късно или още отпреди това е начертано и обяснено защо – всички пътища водят към Двореца в Балчик и посланията в него.

Сватбата

Една принцеса се омъжва рано, вярва дъщерята на руския цар и майка на Миси. Любовта тегли златокосата Миси към бъдещия крал на Острова на островите, но съдбата натиска спусъка на своя револвер чрез майчната ръка и на 10 януари 1893 г. Миси се омъжва за краля на диво Балканско царство с цели три церемонии – гражданска, католическа и лютеранска.

Новото й Кралство е свободно едва от 15 години и дори кралица Виктория - бабата на принцесата, е тревожна за съдбата на любимата си внучка в тази дива страна. И с право. А Миси вече не е и не може да бъде радостната златокоса принцеса - нито през деня, нито пред очите на поданниците, но насаме и с жадна душа, закопняла за любов, препрочита „Малката Русалка“ на Андерсен и изплаква реки от сълзи. А после... Не Миси, а кралица Мария посяга към перото и започва сама да пише. Приказките на своя живот...

Колко зли магьосници и препятствия й готви той? Точно толкова, за да я отведе до мястото, където ще бъде построен Дворецът в Балчик.

Дворецът

Изминава толкова време, колкото е необходимо, за да се срещнат – Дворецът и принцесата, станала Кралица на дивото Балканско царство, родила принцове и принцеси, преживяла болка и войни, но съхранила морския поглед на малката Миси, който я води към особеното място на брега на Черно море. Годината според човешкото летоброене е 1924 и двама талантливи архитекти са към края на проектирането на лятната резиденция на Кралица Мария. Тя е категорична - човешката ръка с нищо не бива да наруши великолепието на тази местност, пленила същността й.

Звукът на старите мелници остава, защото са реставрирани, а новите постройки копират оригиналните. Израстват православен параклис, къпалня, сгради с колонади и живописни вътрешни дворове в мавритански стил. До тях се кипрят къщи с чардаци и дори декорирано минаре в естествени размери. В този тайнствен дворцов Оазис главен начин на придвижване е Лабиринтът, а оповестителят – тайнствената Пушалня, след която не остават нито имена, нито дати, нито послания. Някъде отгоре на високото и равно плато се ражда и манастир – копие на венецианската духовна обител от Торчело.

На територията на Двореца на Кралица Мария има и вълшебен Кладенец, и множество чешми с изящни мраморни медальони, изобразяващи митични персонажи. Движението е по каменни стълби, преминаването е през железни порти, изплели плетката на времето и безвремието, а плаването насън и наяве е по кръвоносната мрежа на канали и водни огледала.

Дворецът има своя Водопад, своите кръстове и звезди с полумесеци, своята Магнолия, своята Гетсиманска градина и своета Аязмо...

Градинарят е помисил за всичко и така успешно успява да допълни, без да измени очарованието на природата на избраното от Кралица Мария място, че запазва всичко, дадено от нея. Така Градините се превръщат в Дворец, а Дворецът в Градини. И някъде там се скрива посланието на Кралицата към Градинаря и на Градинаря към Кралицата, което днес разчитат малцина и получават правото на Вечен живот.

Императрица на Балканска империя

Кралица Мария мечтае за обединение на народите на Балканите в обща Балканска империя. Начело на това обединение се вижда всеки един от кралете на дивите Балкански кралства, както и самата тя – синеоката и златокоса вече пораснала Миси. Силата на духа й, упоритостта и храбростта й дават криле да се види императрица, която управлява полуостров. Някъде в тези мисли се скрива и предсказанието за обединението на Европа в Съюз, както и за разпаденото му – отново заради Балканите... И всичко това се ражда в Двореца в Балчик – нейното романтично бягство от реалността, далеч от Коронния съвет и правителството на дивото Балканско кралство, управлявано и от нея.

„Днес повече отвсякога, когато светът е объркан и разтърсван от конфликти, трябва да сме по-непоколебими откогато и да било и да търсим това, което обединява, а не това, което разделя“ – пише през 1936 година Кралица Мария, съхранила в Душата си любовта към Доброто на златокосата и синеока принцеса Миси.

Мраморният трон

Пустият Трон на брега на Черно море в Двореца в Балчик е Портал към другите измерения. Днес на него сядат стотици хиляди туристи от цял свят и по-чувствителните усещат, че се отправят в пътуване между времето и простраството, завещано от Кралицата. Животът им категорично се променя след посещението на Двореца и досега с Трона, а светът се опитва да стане с още един човек по-мъдър и да избегне допуснатите грешки от десетки кралски династии и милиарди човешки същества през хилядолетията.

Маршрутът на Трона тръгва от Двореца в Балчик, преминава през енергийните коридори на планината Рила, лазурните води на Средиземно море и се впуска в дълбините на Сфинкса и египетските пирамиди в Египет.

Част от тази приказка е разказана в романа „Кристалната богиня“ (Мария Мира, 2010 г.), където Кралицата се явява гид и пазител в активирането на кристалите, необходими за началото и осъществяването на многоизмерно пътешествие, което е част от причините за кардинални промени на Земята.

„Може би днес в света има повече омраза, отколкото любов, но... Любовта е по-силна и един ден тя трябва да победи“ – казва Кралицата още в началото на Пътуването на Трона. Готови ли сте?

Следва откъс от романа „Кристалната богиня“, отразяващ част от пътуването на една от главните героини – Евиника:

„Круни, 2005 г.

В Градината беше тиха нощ за Евиника, която сънуваше. След книгата и появата на Чарина, се чувстваше различна. Съществуваше в реалния за останалите хора свят, но и в други светове - невидими и неподозирани за човеците. Докато преди се страхуваше, че не е като тях, днес Евиника по-често ги съжаляваше, че не са като нея. Не се плашеше от преминаванията, нито я интересуваше как биха коментирали пътешествията й. Боравеше по-умело с енергиите, за да не се чувства изтощена след всяко завръщане към изпълнената с неприятни миризми Сердика.

Не случайно има визи и паспорти и на Земята - помисли си с усмивка Евиника. - Нищо не е случайно. Каквото е Горе, това е и Долу. Оглеждаме се...

Стигна до атриума. Морето сякаш беше на крачка, но колко измамно е подобно разстояние. Чувстваше се защитена в Градината, а се стремеше към морето. Но за да стигне до него трябваше да премине през… Да, там беше плажът, а на него имаше всичко: чадъри, шезлонги, хора, боклуци, пари, болести, алкохол, храна, разврат, клюки, нещо като любов…

Важното е, че има и нещо като Любов, нали? Расул, ах, Расул…
- Това е като в Междинния свят, Евиника… За да стигнеш Вселенските градини, понякога трябва да преминеш през пояса на Междинните, нали? Не се страхувай от контактите с Междинния свят. И на мен ми се налага да говоря със същества от там…
Гласът беше кротък, а жената красива. Беше излязла зад една от магнолиите.
- Добър вечер! - поклони се Евиника.
- Добра да е! - поклони се и Жената. - Предупредиха ме за теб. Да не ти липсва нищо тук. Да си добре. Как е приятелката ти? Оправя ли се?
- Да - отвърна Евиника, без да попита кой е предупредил Кралицата за нея. - Тук се почувства добре, само дето още не говори.
- Ще проговори, къде ще ходи! - усмихна се Жената. - А аз искам да говоря с теб. Откога те чакам!
Евиника застина. Усети как от гърба й се отчупват парчета напластени тревоги от последната година във външния свят. Но вместо да проговори жената, Евиника чу мислите си:
Трябва ли да чувствам вина? За първи път го виждам, а реших, че го познавам. Не се замислих, тръгнах с него, можеше да ме отведе навсякъде. Само за секунди се превърна в най-близкия ми човек. Сякаш изтри досегашното с един замах и останахме само той и аз. Ние двамата… Дали ще го видя отново!
- Разбира се, че ще го видиш! - каза с царствен тон Жената. Но това са глупости, дете. Тези твои терзания! Би трябвало да знаеш, че когато полетиш нанякъде, значи са ти дали криле. А щом са го направили, значи към теб се е приближил някой от... Ангелите. Най-прекрасните същества, които можеш да срещнеш в пространствата между Световете.
Евиника усети облекчението, докато слушаше кръшния смях на Жената. Страховете я напуснаха.
- А сливането на телата е мост между световете и не само на Земята, продължи Жената. - Тантра… Твоя същност е участвала в нейното въведение на Земята. Ще си спомниш…
Една сълза се спусна по дясната буза на Царствената и стигна до ъгълчето на устните й. Евиника неочаквано за самата себе си я докосна и… Сълзата стана на бисер. Усети топлината му на върха на пръста си. После й олекна.
- Ефектът на Третоизмерните образи в Четвърто измерение. Сълзите стават бисери… - каза Жената и се усмихна. - Може да го носиш на врата си. Ще те пази… Но сега да ти кажа за любовта на телата на Земята! - продължи Жената, сякаш нищо не се беше случило. - Важно е да го знаеш, докато си в човешка обвивка. На слезлите от Горе им е трудно да приемат недостатъците и предимствата на тялото. А сексът е предимство, ако знаеш как да го използваш. Сексът може да бъде мост, по който преминаваш, докато си на Земята, за да се свържеш с тези, които имат да ти разкрият нещо тук. Единственият начин да ги опознаеш. Иначе - можеш да си седиш и цял живот само на единия бряг, никой няма да те обвини. Нима съдиш честните монахини, че са станали такива? Но и те не бива да съдят другите.
Евиника усети свободата в думите й. Жената я обичаше - усмивката й го показваше. Смущението премина. Настъпи тишина, в която усети свежия въздух на цветята в градината, морето и… очакването на съобщението.
- Ще те чакам утре сутринта. В 7. Пред входа на параклиса. Искам да ти покажа нещо - каза Кралицата, докато усмивката не слизаше от лицето й. Очите й вече не бяха тъжни. - Колко си хубава, детето ми! Напомняш ми на… - Жената сякаш се сепна и не довърши изречението. - Няма значение… Би било твърде… Ако си холограма на тази, за която си мисля…
- Холограма? - учуди се Евиника.
- Ела утре… Всичко ще кристализира… - каза Жената и се поклони.
Евиника усети полъх, който тръгна от челото и премина през цялото й тяло.
- Добре - отвърна, без да се смути от поклона на жената. - В 7 пред входа на параклиса.
- А сега се наслаждавай на нощта, на уханията и вълните. Има сила в нощната власт на Богинята. Тя е добра към светлите и напук на клюките, повече от всичко е влюбена в Светлината. Белите не бива да се страхуват от нощта. Тя ги обича и пази, защото я водят към Слънцето…
- Ти си Кралица Мария… - усмихна се Евиника. - Не може да си друга.
- Аз съм вашата домакиня, а вие сте мои гости. Ще се постарая престоят да ви хареса… До утре - усмихна се Жената и се отдалечи по една от пътеките.“ „Кристалната богиня“, 2010 г., Мария Мира, издател „ТОЛА“.

Фата Моргана

Човек напуска Божествения си дом, защото се ражда на Земята,  независимо дали с корона или без нея... Минава отреденото време и човек се завръща в Божествения си дом, но този път е важно – дали се завръща с корона или без нея.

Короната на Духа е истинското коронясване във Вселенското движение и Кралицата го знае, прозираща и днес от Небесния си дом и срещаща гостите на Двореца в Балчик. Подозира го още в човешко тяло, когато остава записаната от нея мечта за дома:

„Толкова живо можех да извиквам пред себе си този бял дворец с неговите прекрасни колонади и тайни градини, неговите сводести зали, мраморни стаи и мозаечни подове, широките прозорци, отвореникъм фантастичната гледка, че понякога ми се струва, че той наистина съществува. Дори, стоейки на място, сред пламналите думи, с които описвах пред децата си моята къща-мечта, от въображението ми се излъчваше толкова ясна картина, че изглеждах така, сякаш мога да ги поведа за ръка през всяка стая...
Мечти... Някои станаха реалност, но последното видение винаги ще остане една Фата Моргана...“

„My dream houses“ by Marie, Queen of Romania

За автора

Мария Мира Христова

Журналист, радио- и телевизионен водещ, PR и туристически експерт – това е само част от визитната картичка на Мария Мира Христова. През годините е автор и водещ на предаването за туризъм „Заведи ме“ по радио „Експрес“, както и на „Туристически предизвикателства“ по Нова телевизия, отговорен редактор на месечното туристическо издание за бизнес и туризъм „Туристически пазар“. Мария е сред създателите на туристическата онлайн медия Infotourism.net.
Участва като туристически и PR експерт в редица европейски проекти, единият от които изработва първата туристическа стратегия на Република България. Изпълнява успешно мисията си като член на Международното жури за избор на Столица на културата 2019.
Автор е на романите „Срещи в Жасминовия храм“ и „Кристалната богиня“, както и на туристическия пътеводител „Culinary Guide Bulgaria“.
Днес мелодичният й глас звучи най-вече в националния ефир на БНР – в сутрешния блок на програма „Христо Ботев“ и в авторската й рубрика „Тайни и загадки“.