Поемем ли на запад от Варна, магистралата ни отвежда до геоложкия феномен Побити камъни. Кой би предположил, че току извън големия град е скътано местенце, където може да намалим стреса до минимум и да се полюбуваме на уникалните образувания, възникнали преди около 50 милиона години на дъното на някогашно море. Всред пясъци, които днес по-скоро създават усещането за пустиня, може да се види удивителна сбирка от стотици каменни колони, извисяващи се гордо на височина до 5-6 м. Дебелината им е от 0,50 до 2,50 м, а повечето крият в себе си различна по големина кухина.
Макар причините за възникването на тази каменна гора да са изгубени далеч назад във времето, учените имат редица хипотези за образуването ѝ. Единственото нещо, създадено от човека, е окръжност, която показва мястото с най-силен енергиен заряд. Ако може да се вярва на мълвата, пожелаем ли си нещо тук, то непременно ще се сбъдне.
Местността Побити камъни, известна някога като Дикилиташ, обхваща площ от около 50 кв.км, пасторално разположена между землищата на гр. Белослав и селата Слънчево, Страшимирово и Баново. По цялата територия има колони - на места са разхвърляни само по няколко, а другаде се извисяват стотици каменни колоси. Най-многобройна и посещаваната е Централната група, поради което често е отъждествявана с името на цялата местност.
През лятото често няма ни едно облаче, което да укроти палещото слънце, обливащо този почти сюрреалистичен пейзаж, но това не плаши стичащите се на талази туристи. А после, вълната от хора, придошла с настъпването на деня, се оттегля бавно към града и щом тълпите оредеят, мястото отново бива обзето от мистично безвремие.
Около природния шедьовър Побити камъни е изтъкана плетеница от легенди. Една от тях ни връща към времето, когато тук се издигали вековни дървета. В най-мрачния период на нашата турболентна история, огласяната от птичи песни гора била убежище на хайдушка дружина. Един ден османлиите отвели невестата и сина на войводата. Как ли не се опитвали да я принудят да предаде четата, но тя останала непреклонна. В безсилието си те съсекли невръстното дете. Пронизителният писък на майката се разнесъл из цялата околност, птичките престанали да пеят, скупчили се черни облаци и се развилняла буря, каквато вековната гора не помнела. Яростта на природата била толкова силна, че когато всичко утихнало, от потъналия в пищна зеленина оазис били останали само вкаменените дънери на дърветата.
Друга легенда разказва, че нашето Черно море се простирало чак до тук, а връхлитаният от галопиращи вълни пясъчен бряг бил охраняван от множество титани. В близкото село живеел юначен момък, чиято смелост толкова впечатлила Бог, че той решил да го дари с безсмъртие. Имало само едно условие. Бог доверил на левента името си - тайна, която той трябвало да опази с цената на безсмъртието. Не щеш ли, влюбил се юнакът в красива девойка, пък и момата не останала безразлична, но за беда, тя била обещана за жена на най-главния сред титаните. Разгневил се титанът и извикал момъка. Казал му, че ако иска хубавицата, трябва да му разкрие името на Бог. Посърнал юнакът. Какво да прави? Прибрал се вкъщи и мислил цяла нощ. На сутринта се запътил към брега и занареждал титаните, изписвайки Божието име с телата им. Щом го сторил, Бог вкаменил пазителите на морето.
Дали с телата им наистина е изписано името Господне, това знае само безбрежният океан от звезди, ширнал се над местността. Много вероятно е юначният момък и неговата красива невеста да са живели щастливо в близкото село до дълбока старост. А каква картина ще нарисува въображението ви следващия път, когато зърнете каменните колоси, дали ще видите в тях опечалената вековна гора или вкаменените пазители на морето, не знам, но съм сигурна, че ще се потопите в атмосферата на отдавна отминали времена.
За автора
Елица Лукова
Елица Лукова е еколог, преводач и преподавател. За нея животът представлява търсене. Голямата й страст са пътешествията. Еднакво обича да се потапя в забързаната атмосфера на някой многолик мегаполис или да се докосва до непокварени от цивилизацията кътчета. Често гледа на света през фотообектива. Съхранените в думи и образи впечатления от над 30 държави споделя в редица онлайн медии, на страниците на списание "Кенгуру", както и в блога си EliNika's Travel Log.
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
