В близост до София има чудноват храм с растящ камък в олтара, донесен от Голготата, а до него блика извор с горчиво-солена вода, идентична с тази на Мъртво море. Легенди и реални факти се преплитат в разказите за чудесата, които се случват на това свято място. Преданията са свързани с Ерусалим, с Божи гроб, рицари-кръстоносци и Исус Христос – ето защо и храмовият празник е 40 дни след Възкресението на Господ, а не са 6 май, когато е празникът на св. Георги Победоносец.
Славата на манастира „Св. Георги Победоносец“ в село Горни Богоров е отколешна. Само в тази Света обител в цял свят има в олтара растящ камък, който върши чудеса – лекува, носи здраве и любов, зачатие.
Преданието гласи, че камъкът бил влачен като рицарски трофей от Йерусалим от кръстоносци, завръщащи се от поход в Светите земи преди 8 века. Двуметровата скала е с утаечен ронлив състав, какъвто не се среща по нашите земи. Има още един подобен камък – съвсем наблизо в село Яна, там където е светото място на св. Николай и който според преданията е донесен също по време на Кръстоносния поход.
Според възрастните жени в селото за последните 5-десетилетия камъкът е пораснал с половин метър. Някога по техни спомени и на предишния отец Георги,стопанисващ манастира, стигал до прозореца на църквата „Свети Георги“, а сега стърчи над олтара. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства на излекувалите се, на сдобилите се с рожба семейства, на сключилите брак след молба, отправена оттук към всевишния.
Легендата за връзката на камъка с Божи гроб лежи на реални факти. Върху рицарския трофей са изсечени йерусалимски кръстове, а във всеки ъгъл на големия кръст има издълбани в камъка по-малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Матей, св. Лука и св. Марк. Когато преди 10 години за първи път заснех камъка, го направих от половин метър разстояние, защото жени не се допускат в олтара. Попитах свещеник Антим как си обяснява чудесата, които върши скалата, а той ми отвърна: „Има много мъка по земята. Хората ходят по доктори, но като не могат да намерят помощ отникъде, идват да търсят опора в Бога. Молитвата и вярата лекуват. Трябва да търсим Бог, за да ни даде своята милост. Тук идват постоянно страдащи да им чета молитва за здраве, да направят курбан преди тежка операция. И чудото става.“
В църквата „Св. Георги Победоносец“ е традиция да идват вярващи, които оставят дреха на болен човек да престои или да преспи върху камъка за здраве. Камъкът върна здравето на прочутата гадателка на Берлускони и телевизионна водеща в Rai Uno в тежък за нея миг. Неслучайно всяка година тя прави курбан тук за здраве през август и така за първи път зърнах камъка още през 2008 г.
Според отец Антим Божествената сила на това място се проявява във всички краища на света, където има православни люде – от Гърция до Америка. Хора, които нямат нищо общо с България, камо ли с Горни Богоров, получават видения за манастира и желаят да намерят изцеление тук.
Наистина расте…
„Вярата изцерява. Бог дава благодат на това място. Затова расте камъкът“, обяснява Негово преосвещенство свещеник Антим, който от 17 години отговаря за храмовете в Горни Богоров и Яна. Когато мери камъка през 2010 година – той е висок 210 см. Пораснал е с 6 сантиметра от времето, когато е поел енорията в 2002 г. – тогава бил висок 204 см. „Когато поех енорията,първото нещо, което местните хора ми казаха, бе чудото с камъка в олтара. Не го меря постоянно. Не съм тук, за да изпитвам Бога. Баба Рилка и баба Доста от Горни Богоров твърдят, че навремето бил много по-нисък.“
Каменната реликва се намира в олтара на манастирската църква и до него може да се докосва единствено свещеник или кръстен мъж. Дошлите виждат горната част на чудотворния камък през иконостаса.
Горчивата вода лекува
Освен тайнствения камък Горнобогоровският манастир се слави и с лековитата си вода. На вкус е горчива като аналгин, за разлика от останалата в региона и от бликащата на метри от нея. Тя не прилича по състав на останалата вода в манастира и в околността. Откриват я след съновидение на послушницата Сийка в 2004 г. Тя разказва съня си на отец Антим, а той вика геолог, който потвърждава, че на посоченото място наистина има вода. Според специалистите по химически състав тя наподобява водата от библейското Мъртво море.
През 2005 г. с помощта на местни хора отец Антим прави чешмата, за да могат всички желаещи да имат достъп до лечебната странна вода, която извира на метри от растящия камък. Сега аязмото е каптирано и красивата чешма с електропомпа е пазена от два каменни лъва.
Свещеник Антим ми обяснява, че ако остави от тази вода в кофа, на сутринта по стените й има отложени соли. „Бог иска с тези чудеса хората да повярват в него“.
Всички идват за помощ, но никой нищо не прави за храма. „Хората идват тук за всякакви болести. Младеж от Ботунец не влезе за операция, защото хернията му се оправи. Правих курбан на бездетно семейство. Цели 17 години нямали деца, а след молитвата в манастира вече са щастливи родители. Дойде и една адвокатка да й чета молитва за брак. Гледам я хубава, умна, но й трябваше Божията помощ, за да се омъжи. Болно ми е обаче, че всеки идва за болката си, запали свещ и си отива. А никой не идва да поработи и да направи нещо за Божия дом“, споделя свещеник Антим.
Неговата благодатна ръка обаче се усеща навсякъде – той сам постоянно гради и майстори, за да може манастирът да отговори на желанията на богомолците за венчавка и кръщене, за да се възроди светата обител и да приема повече богомолци.
Най-любопитното е, че храмовият празник не е на Гергьовден, а е на Спасовден /винаги в четвъртък на 40-ия ден от Великден/. Тогава в манастира се прави курбан. Причината за това разминаване е, е старият храм в древността е носел името „Свети Спасител“ и на Спасовден е бил съборът. В негова чест на Спасовден през 2011 г. бе открит новият храм в манастира „Св. Архитектон Стефан“, където се извършват кръщенетата.
Легенди, факти, чудеса, археологически находки – всичко в манастира в Горни Богоров се преплита в едно. Едно е ясно – още от античността това място е свято – днес на няколко метря от път Е871 на 10 км от столицата, а в миналото тук е имало римско светилище, а навярно преди това и тракийско капище. По-късно тук е съществувал и български манастир, нееднократно опожаряван по време на османското владичество и възстановен в днешния си вид през 1898 г. Манастирът „Св. Георги Победоносец“ е построен през XIX век и в момента е действащ мъжки манастир, а вярата в чудото кара хиляди да търсят тук помощ, доказвайки че легендите наистина оживяват.
За автора
Антоанета ТИТЯНОВА
Антоанета Титянова е популярен журналист, писател и общественик. От 37 години работи в печатните медии, където има хиляди публикации с известни български и световни знаменитости. Член е на Съюза на българските журналисти, на Съюза на свободните писатели и др. Има 9 книги, участия в над 10 сборни издания и е носител на наградите „Златното перо“ - за публицистика на СБЖ, „Народен будител“ на ССП, на „Журналист на годината в печатните медии“ и на други български и международни отличия. Наградена е и с орден „България-Русия“.
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
