Легенда разказва, че преди хиляди години по в района на Седемте рилски езера живеели мъж и жена великани. Те се обичали и боготворили красотата на своя дом. Украсявали го с цветя и тревички, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвал целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им, завидели на щастието им, решили да унищожат всичко и да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтресли земята.
Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази и отбранява любимата си и тяхната земя. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе или цвете, бранел своята обичана жена… Но за жалост жестокостта на лошите сили нараствала.
В тежка битка младият великан паднал убит. Доволни, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си руини и съсипана от скръб жена. Мъката на вдовицата била толкова голяма, че сълзите й бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях...
Образували се бистри езера, чистотата на които поразявала. Към мъката на младата жена били съпричастни всички живи твари и цялата Вселена. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, планината не спира да плаче, а от земята на Рила непрестанно извират потоци...
Това е легенда за най-живописните и посещавани езера в Рила. Те се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м. Обградени са от върховете Сухия рид, Отовишки рид и Харамията. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Езерата са с ледников произход и всяко от тях си има име в зависимост от формата и местоположението си.