Ако търсите място, където се пресичат мистерии, легенди и уникална природа – това е Белинташ. Той е културен и исторически паметник със значение, което далеч надхвърля националните граници. Тук са властвали боговете. Прочути пълководци са идвали, за да чуят съдбата си.
Според геолози най-вероятното обяснение за съществуването му е изригването на вулкан преди стотици хиляди години. Според астрономи това е слънчев часовник, който и днес работи безотказно. Според климатолози на това място климатът не зависи от традиционните годишни времена. В най-студените зими е сравнително топло, все едно си до Бяло море, което всъщност не е много далече. Мистериолозите са убедени, че неработещите тук компаси са най-красноречивото доказателство, че магнитната аномалия се дължи на свръхестествени сили. Според историците тук е бил силно укрепен център на траките, защото точно тук е са живеели и одриси и беси. Тъй като бесите са жреците-сатри, пазители на прорицалището на Дионис, има археолози и любители на прорицанията, които са убедени, че именно тук е бил все още неоткрития храм на Дионисий. Техни колеги залагат, че стръмната висока скала е свързана с култа към тракийския бог Сабазий /който всъщност е Дионисий/, бога на толкова много важни за живота неща, като растителността, земеделието, медицината… За траките той е бога на живата природа, на човека и неговото здраве, покровител на рода, и дарител на безсмъртие. Естествено е, че в храм на такъв бог са се извършвали много жертвоприношения и плитките, но големи дупки на платото са именно за това. По кръвта на жертвените животни древните гадатели са предсказвали идващото. Не всеки е бил удостоен с честта да знае бъдещето, затова тук са идвали само избрани. Поклонниците на бога са достигали само до подножието на скалата.
За да узнаят какво ги очаква или дали сега му е времето да предприемат историческите си походи, които са водели до исторически победи, тук са идвали, според легендите, Филип Македонски и сина му великия Александър, Гай Октавиан Август и неговия син – самият Октавиан Август, императора на Римската империя, предводителя на велики пълководци. Има легенда, че Александър Македонски е оставил златна колесница, пълна с богатства, която е била скрита в някоя от пещерите наоколо. Той е бил сигурен, че именно тук ще се върне след победоносния си поход в Азия. Не се е върнал тук – това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че никой не знае къде е гроба му. Но дори и най-смелите разказвачи на истории не смеят да предположат, че може да е наоколо погребан.
Според друга легенда тук Ной е акостирал, защото именно високата скала му е дала възможност да натовари стоката си или да разтовари – по тази въпрос легендата не дава ясен отговор. Местен жител бил намерил на скалата халка, за която бил вързан ковчега. С известна доза въображение могат да се видят по скалата множество отверстия, останали от корабните халки и въжета.
Мястото е много подходящо и за кацане на космически кораб с неголеми размери. Има изследователи и любители на свръхестествени истории, които са убедени, че дупките на каменното плато са именно от кацнал мощен летателен уред. Други изследователи са на мнение, че космическите кораби имат меко кацане и не е правилно да се тълкуват дупките като следи от кацането. Те са убедени, че дупките на платото са сложна координационна система, по която извънземните е трябвало да се ориентират къде да кацнат. Те са убедени, че системата е работила перфектно и планетяни от други планети са ни гостували.
Близко по значение е мнението на любители астрономи, според които огромната скала е мащабна древна астрономическа лаборатория. Съединявайки различните вдлъбнатини на върха на скалата, те показват различни съзвездия. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. В точно определен ден от годината Слънцето и Луната се отразяват в двете най-големи щерни. Точно тук траките са се свързвали с Космоса, зареждали са се с необикновена енергия и са получавали Тайното знание.
В непосредствена близост до светилището се намира уютна хижа, носеща името Сабазий, чудесно място да отседнете и да се отпуснете в сърцето на Родопите.
Как се стига: От Пловдив се тръгва към Асеновград, продължава се за с. Червен, после стръмен планински път води към Орешец, продължава се до махалата Врата. Над нея се прави остър завой наляво. Карате колата докъдето ви стигат уменията и възможностите на автомобила, след това – пеш. Пътеката е маркирана, разходка в хубаво време в Родопите е приятно преживяване. Особено като сте тръгнали към прочутото светилище Белинташ.
За автора
Димитър Димитров
Димитър Димитров е роден във Видин. Като екскурзовод има възможност да обикаля цяла България. Той твърди, че познава всяко кътче на родината си. Има публикации на туристическа тематика в регионални и национални печатни медии. Две са големите му мечти: да обиколи колкото се повече държави по света и да стане член на АБУЖЕТ.
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
