Непокорният Кара Иван основава Брягово
Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на най-високия връх в югоизточната им чанст – връх Драгойна . През селото минава река Каялийка, която преди да се влее в Марица, се явява географската граница между Западните и Източните Родопи.
Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове. Уникалното географско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието. Турското име на селото е Кара Алан, което означава „черна земя“. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем. В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта. Хората от селото предимно се препитават като отглеждат животни и обработват земята. Сегашното му име произлиза от местоположението – разположено е между два бряга. На 2 км от селото има голям язовир, с възможности за риболов в разрешения период. Природата предлага живописни места за еко разходки и пикник.
Местна легенда гласи, че то е било основано от родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. В нея се разказва, че той е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото. За мнозина в наши дни Брягово е известно с красивата природа около пълноводният Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. На територията на селото се намират пет малки язовира. Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. Тук е една от най-старите църкви на България, „Св.Атанасий“, както и малката църквичка с aязмо, запазила се още от турско робство — „Св.Троица“. Възобновеният параклис „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка година на 11 май и посреща миряните. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор в близост до училището, който жителите наричат “Топлата вода”. Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура – от около 24 °C. В село Брягово ще попаднете в отдавна отминало време, ще се потопите в тишината и спокойствието на миналото и ще избягате от напрегнатото ежедневие.
Населението в селцето е смесено, предимно православни християни, има и малцина мюсюлмани, както и няколко ромски семейства – калайджии, които живеят в пълно разбирателство, напълно характерно за района на Родопите. Живеят дружно, борят се за поминъка, но умеят и да се веселят, както това става обикновено по селските събори. Интересното тук е, че в това необичайно село все още са се съхранили тракийските обичаи, характерни за този регион, хората ги спазват и тачат.
Традиционният събор е на 24 май – с тракийска музика, песни и танци, дори в тракийско облекло! Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор, който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания. На фона на това селско разнообразие от етноси, традиции и история впечатляващо и специално място заема един от храмовете в селото.
Една от най-старите църкви на България – „Св. Атанасий“, се намира високо на хълма в края на селото, уникална по своята архитектура и история. В руски стил, с куполи, типични единствено за руската църковна архитектура. По време на турската империя жителите на селото искали да си построят храм, но пашата не давал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е построена църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и от далеч мястото светило. Отишли местните при пашата и го убедили, че мястото е свещено и там трябва да се издигне православен храм. По същото време на път за Цариград минавали двама руски първосвещеника, които са успели да измолят тогава османски управител да позволи строежа на храма. Пашата позволил, но имал условие. Възложил на строителите трудна задача. Тъй като местното население искали храма да се построи точно на „светещия“ хълм, пашата наредил така да го построят, че когато той мине по главната улица на селото, изправен на коня си, камбанарията с купола да не стърчи над него! Следвайки правилото за перспектива, майсторите успели хем да издигнат храма на хълма, хем камбанарията с купола от далече да се вижда на нивото на прав ездач на кон! Пашата останал доволен, селяните – също. Руските свещеници наредили купола да е капковиден от сребърни люспи, характерен за руските православни храмове.
Църквата е построена 1837 година. В храма гостите се посрещат от баба Олга , която с удоволствие разказва коя икона от кой е дарение. Тя се радва на всеки, който е забелязал храма извисен на хълма. Баба Олга знае историята не само на всяка една икона в църквата, но и дори истории, свидетелстващи за изцеряването на много хора, влезли в този храм. В църквата се намира чудотворната икона на „ Св. Константин и Елена“ за която се носят безброй легенди. Иконата е не само уникат по своята изработка, но специалисти твърдят, че няма друга като нея на Балканския полуостров. Редица истории и легенди се носят за изцеряване и премахване на негативно влияние.
За автора
Оля Ал-Ахмед
Оля Ал-Ахмед е български журналист , специалист връзки с обществеността и преводач от руски и арабски език. Автор е на редица статии, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности. Пише пътеписи , публицистика, поезия и научни публикации в областта на лингвистиката. Завършва СУ „Климент Охридски“ в София, специалност Арабска филология с втора специалност журналистика и английски език. Специалист филолог-лингвист по арабски език. В Дамаск защитава аспирантура по съвременна арабска литература.
Работила е като журналист, специален кореспондент и редактор в отдел "Международна информация" във в.“Стандарт“. Понастоящем работи в БТА. Владее свободно английски, арабски, руски и испански. Член на СБЖ, на Сдружението на Испано– говорящите журналисти в България, член на ABUJET и на FIJET, както и на Международната Федерация на Журналистите. Носител е на 21 награди за журналистика. Почетен гост-лектор е на Държавния Томски Университет и на Дървжавния Университет за Хуманитарни науки в гр Пятигорск в Русия. Носител е на редица отличия и дипломи за обективна журналистика.
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
