Между долините на Места и Струма и седловините Предел и Парилска, наричан Орбел, Юденица, Бериде, Пирин си остава планина на светкавиците и гръмотевиците. Който ги е преживял между върховете ѝ, няма как да не вярва, че престолът на самия бог Перун е някъде там. Между Вихрен и Кутела, между Дончови караули и Каменица, или Ореляк и Мозговица. Все свърталища на Гръмовержеца.
Колко са езерата и изворите в Пирин? Само юдите знаят. Легендата разказва, че един юнак успял да ги подслуша, когато се хвалели коя колко кладенци е напила. Що си мисля, че са веели бели кошули около Стрижишки езера, пък младият мъж ги дебнел я от Тодорин връх, я от самия Стрижишки връх? Невинни, бистри, малки езерца. Като момини сълзици. Уютни някак си. Само за потайни разговори.
Е, не може човек да види това, което само юдите знаят. Що пък да не опита. Ще преброи десетина езера, ако се изкачи дори само на връх Джано. С лифт от х. „Гоце Делчев“(1412 м) до х. „Безбог“ (2236 м) и едноименното езеро. Оттам до Попово езеро се стига за около час и половина. Заобикаля го откъм дясната страна и поема към върха, откъдето то се разкрива с цялата си прелест. Калимявката на попа, който се хвърлил в ледените му води, за да се спаси от турците, сещаме се защо, ще я види ясно очертана и ще повярва на преданието. От другата страна на рида са Кременските езера. Посока на северозапад са Аргирово и Митрово. Като се взре по-внимателно, ще съзре и Самодивските езера – като едни шепички. На връщане ще поседне за дълга почивка край Безбожкото и се наслади на огледалния образ на хижата във водите му, преди да нощува в нея. Това е новата хижа, защото преди години старата я налетя откъм гърба лавина и я помете на дъното му. Та в новата има всички удобства за едно хубаво преспиване. На другия ден обратно с лифта и сетне надолу за Добринище. И в него има какво да се види и чуе. Е, може и друга посока да хване любознателният планинар. Вместо да се върне обратно към селището, може да се изкатери на връх Полежан – ако ще Малък, ако ще Голем. Вървища – бол.
Иска ли човек да види диви кози, възможно е, ако поеме от Разлог към Каменитица. Доста е зорно да се набира височината по скалистото било, ама си чини. Може да зърне стадото, сипнато по върха, а водачът, изпънал гордо шия, рогата му изписани върху синевата, сякаш разговаря със Създателя. Не се раздвоявай, катерачо. Ако отместиш взор за миг, козите вече няма да ги има. Ще се чудиш сетне – наистина ли си ги видял или някой ти е разказвал небивалици.
Кончето пък е онзи страховит ръб, който свързва Вихрен и Бански Суходол, чиято най-ниска част е на 2810 м, а на места ширината му се свива до 50 см. Колкото гръб на кон. Оттам и името му. Някои туристи го минават яхнали го. От двете му страни, мили Боже… Страховито! Затова пък тръпката е яка. Преминеш ли го, минал си кръщението на планинар. Учителите ни по география ни водеха още невръстни и ни привързваха завинаги към красотата на родната планина. Големи смелчаци бяха тия наши даскали! Да повеждат всяка година нов рояк деца! Да спомена с благодарност моя преподавател по география Алексъндър Пенджаков.
На края на Кончето, за тия, които са тръгнали късно от х. „Вихрен“ за х. „Пейо Яворов“ или обратно, има заслон. Ако нощта ги свари на седловината, то могат да изчакат утрото в него. Представлява дървена барака тип „термофор“ с двойни стени, врата и прозорец. Върху площ от 8 кв. м са наровете за 10-12 човека, Прикрепен е със стоманени въжета към скалите от четирите му ъгъла. Тук вече не се произнасям от първо лице. Казват, че и хич да не подухва вятър, заслонът се полюлява. И за това екстремно преживяване си има хора. А те със сигурност са честити планинари. Познавам някои от тях. Съвсем нормални си изглеждат иначе. Брат ми да речем.
Имаше един Тоше Дуцин. Банскалия, еднокрак, минаваше Кончето, както ние пресичаме столичен булевард. И сега може още да се чува по сипеите чаткането на двете му патерици. Береше еделвайс, сушеше го между листове хартия и го продаваше на туристи. А къде расте това уникално цвете, разлистете някой справочник и ще разберете що за поминък е имал този неотразим мъж.
Едно изстрадано заключение – усилията в планината всякога се възнаграждават. Гледката е друга и винаги различна – зиме или лете, по изгрев или залез. На отиване е една, на връщане – друга. Нощем – време за слушане на горска улулица. И няма насита.
Колко са езерата в Пирин ли? Ако имате късмет, може и да подслушате хвалбите на юдите като онзи юнак незнаен. 366 са.
КОМИТСКИ ДИАЛОГ
– Ако да бех аз на местото на султан Абдул Хамид, само за красотите на Пирин не би отстъпил Македония!
- А ако султан Абдул Хамид да беше на мое место, не само че не би се възхищавал от Пирин с неговите диви скали, с непосоносимия си студ посред лето и със своите безобразни стръмнини, които ни разпокъсаха джигерите, но би си отръскал яката и от Македония, та да му е мирна главата! – възрази Мерджанов, чиято кашлица не можеше да се помири с условията на Пирин планина.
Така си хортуват някои си Соколов и Мерджанов, седнали на Бъндеришка порта, отдясно им Дончови караули, отляво Хвойнати и Муратов връх, някъде в краката им Разложката котловина. Зад гърба им Спано поле, където са каракачанските търли. Изпратили момчето на каракачанина „при кехаята с поръчка за 14 пишника хлеб, влашки кепета за четниците на Делчевата и Бозуковата чети и по един чифт цървули за всичките“. Времето е преди Илинденско-Преображенското въстание 1903-а. (Петър Манджуков, „Предвестници на бурята“)
Снимки: Авторката, Нели Стойчева, Славе Боянов Асиов
- Поколения. Яна в корените на Байкушевата мура. Този рядък екземпляр от черна мура е открит през 1897 г. от Костадин Байкушев. С помощта на тръбна сонда „Преслер“ лесовъдът изчислил, че дървото е на 1200 г. Направо връстник на България. Намира се на един от най-популярните маршрути в Пирин откъм Банско, близо до х. „Бъндерица“
- Муратово езеро, Бъндеришки циркус. Някъде горе, на Бъндеришка порта са сенките на ония четници, които си хортуват за съдбата на Македония
- Хижа „Пейо Яворов“, новата.
- Старата е по проект на Никола Парапунов,осветена е през лятото на 1933 г. Поколения планинари отсядат и в двете, а преспиването в тях оставя спомен завинаги.
- Безбожкото езеро
- Да се огледаш в себе си. Бъндеришки циркус
- Жабешко езеро
- Попово езеро
- Превалски езера
- Тевното езеро
За автора
Бойка Асиова
БОЙКА АСИОВА е журналист и писател. Работи в няколко национални всекидневника. Публикува в печатни и електронни издания. Автор е на 14 книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ (Годишна награда на СБП за есеистика). Романите „Яловата вдовица“ (Националната награда „Николай Хайтов“, номинация за наградата „Хеликон“, преведен на немски език в Германия) и „Вълчицата излиза привечер“.
Автор на публицистично-документални филми (БНТ, „Жалба по Гоце“, „Курбан за Илинден“, „Двата Миладина“, „Живата книга“, „Цената на тютюна“, „Пътят за Драма“, „Тайната на юдите“, „Опиянението на един град“ и др. в областта на борбите на македонските българи за национално освобождение, културно наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция.)
.JPG "На кого е кръстена крепостта Перистера?")
